Веднъж боговете се събрали и решили да създадат свят за хората: един Бог създал сушата, друг създал планините, третият – морето, четвъртият създал луната, петият – звездите, а шестият – самия човек.
Когато създали този свят, те си задали въпроса: А къде да скрием истината? Боговете разбирали, че ако истината стане достъпна за човека твърде рано, той ще натвори безумия!
Първият бог казал: „Това е просто, нека да закопаем истината, и тогава никой няма да я намери.“
На това му отговорили: „Не, това хитро създание „човек“ ще измисли някаква лопата или по-лошо – крачещ екскаватор, който ще разкопае цялата земя и ще намери истината веднага.“
Вторият казал: „Нека да я качим на върха на най-високата планина.“ На което другите богове казали: „Знаем го него! Той от това спорт ще направи – алпинизъм ще го нарече. Ще се изкачи и ще я намери. “
Третият бог предложил да се скрие истината на дъното на морето. А другите казали: „Не, ние ще предвидим бъдещето: той ще измисли батискаф, ще се гмурне и ще извади истината твърде рано“.
„Е добре- загубвайки търпение, казал следващият бог – Нека да я скрием на Луната“. И в отговор чул: „През 1965 или някоя близка година, ще долети, ще разкопае, ще я извади, и дори ще я скрие от другите.“
„Тогава да я скрием на далечните звезди, – казал друг бог.
Не, ще я види с телескопа си …
И само последният бог, този, който създал човека, пазейки през цялото време мистериозно мълчание, с лукава усмивка казал:
„Не, ние ще направим нещо по-просто: ние ще скрием истината в човешката душа. И той ще копае под носа си, ще се изкачи на планината, ще се потопи в дълбините на моретата, ще отлети до Луната, ще се стреми към звездите в търсене на истината, без да подозира, че тя е била под носа му – тя е в него самия“.
