Няма значение в какъв ипостас* сме попаднали на този свят: ние сме нечии деца, нечии приятели, нечии родители, просто познати … Често, ако близък човек попадне в затруднено положение, ние считаме за свой дълг да му помогнем – ако не с дела, поне със съвет. Често правим всичко по най-добрия възможен начин и в резултат имаме това- нашите собствени сили и енергия изтичат в неизвестна посока. И в най-добрия случай благодарение на този, който се е притекъл на помощ.
Защо се случва това?
За съжаление ние сами провокираме такива събития. Именно чрез тези, на които се опитваме да помогнем. Всъщност това действа в ущърб и на двете страни. Когато даваме тези кредити, ние, от най-добри намерения, лишаваме човека от неговата сила с тази подкрепа. С всеки кредит човекът ни става все по-задължен. Привличаме го до себе си – частично или изцяло, човекътв вече е задлъжнял към нас. Понякога несъзнателно подменяме неговите успехи с нашите.
Колко често си позволяваме да се прекъсваме един друг?
Понякога в компания съпругата прекъсва мъжа си, публично го поправя, дава съвети – това са публични прояви на неуважение.
Речта е енергия. Прекъснатата реч прекъсва потока на енергия. Когато жената публично поправя или прекъсва мъжа си, тя понижава неговия статус и го обезценява. Това са удари по неговата социална значимост. Така жената се бори за власта. И всичко това е във вреда на силите и на двамата партньори и усещането за близост между тях.
Мъж, който прекъсва жена си – показва сила. По този начин той се опитва да структурира несистемния, от негова гледна точка, поток от мисли.
Колко често променяме траекторията, посоката на детето?
Например, човечето тича по собствените си работи – то е добре и е в безопасност. Възрастните често се вклиняват в траекторията на детето, без да дочакат то да завърши движението си.
Когато детето е заето с някаква игра, то, за разлика от възрастните, е напълно потопено в задачата. Можете да сравните това с дълбоко потапяне в дясното полукълбо. Когато дете бързо го издигат от дълбините, това го претоварва, води до истерия и загуба на увереност.
Психолозите, които работят с тялото, работят много с незавършените движения.
Когато по някаква причина прекъсваме движението, се образува блокаж на много нива и от това се развиват много симптоми. Когато променим траекторията на дете, ние крадем неговата сила. Всичко това е неуважение, което оставя детето с усещането „Не мога да повлияя на нищо!“
Когато се намесваме с нашите съвети, халюцинации и правим за човека това, което е в състояние и сам да направи – това не е помощ – това е инвалидизация. И това не е любов – това е подкуп и опит да докажете на себе си своята значимост.
Всеки, който има проблем, може да го носи и сам. Ако другият иска да го носи вместо него, той прави този, който може да реши проблема си, слаб. Бърт Хелингер
Когато спрем да бъдем „добрички” към себе си и към другите, тълпата в нашата среда става все по-малка, а честността, уважението и силата – все по-големи.
източник transurfing-real
* Гръцката дума ὑπόστασις произлиза от глагола ὑφεστάναι – свършена форма на ὑφίστημι. На свой ред този глагол се състои от представката ὑπό- и глагола ἵστημι, чието основно значение е „поставям”. Глаголът ὑφίστημι има значение на „замествам”, „поддържам”, „поставям под нещо”, „поставям основа”, „започвам”, „спирам”, „заменям”, „обещавам”, „подавам”, „съпротивявам се” и пр. Речникът Суда предлага още едно етимологично значение на ипостас, а именно глагола „съществувам” (ὑπάρχειν). Интересно е да отбележим, че съществителното ипостас на свой ред влиза в етимологичното значение на думата природа. Etymologicum Gudianum обяснява природа като способност да култивира или произвежда ипостас.
© 2020 info-maks.com All rights reserved!
Отвсякъде ни дебне стрес? Стресът се предава с ДНК в следващото поколение и това някой го знае! *
„Следите, които стресът и паническите атаки оставят и се записват в ДНК, могат да предадат нашето безпокойство на следващото поколение. Добрата новина е, че това може да се изтрие“, пише швейцарският вестник Le Temps. „Травмите от Холокоста се записват на генетично ниво,“ „Споменът за това е наследствен“ – вестници по […]
Още по темата – във Фейсбук:
© 2020 info-maks.com All rights reserved!
