Замислих се, че ако порасналите деца постъпваха със своите възрастни родители в настоящето така, както те са постъпвали с тях в детството, светът щеше да бъде ужасен.
Истинско щастие е, че животът няма обратен ход.
Например, ако порасналия син бие възрастната си майка, хващайки главата и с коленете си, с катарамата на колана …
Или дъщерята да постави майка си на колене в ъгъла, защото тя не се е подчинила и не е изпълнила моментално някаква молба ….
Или да я затвори в тъмната баня …
Или на разказа на майката с история за това как е спестила прилична сума, дъщерята да каже: „Помисли само, това е постижение“ и да се забие в телевизора …
Или на молба на майката да й купят такава и такава пералня, децата да донесат полуавтомат с думите: „Хайде, и това е добре, нали работи“ ….
Или ако синът хвърли нещо тежко по главата на слабия си баща при опита му да защити позицията си …
Щастие е, че животът няма обратен ход и порасналите деца често стават по-мъдри и по-добри от родителите си.
Само че по някаква причина толкова ни дразни, когато някое възрастно, но не пораснало дете, връща на родителите си това, което е получило.
А това е следствие … Само следствие…
Л. Ахрем
© 2020 info-maks.com All rights reserved!
Още по темата – във Фейсбук:
© 2020 info-maks.com All rights reserved!
